1. Стабилност и безопасност

Трехалозата е най-стабилният вид естествен дизахарид. Поради нередуцируемостта си, той има отлична устойчивост на топлина, киселина и основи. Когато съществува съвместно с аминокиселини и протеини, реакцията на Maillard не възниква дори при нагряване и може да се използва за обработка на храни, напитки и т.н., които изискват нагряване или съхранение при висока температура. Трехалозата навлиза в тънките черва на човешкото тяло и се разгражда на две молекули глюкоза от трехалозните ензими, които след това се използват от метаболизма на тялото. Той е важен източник на енергия и е полезен за човешкото здраве и безопасност.

2. Ниска абсорбция на влага

Трехалозата също има ниска хигроскопичност. Ако трехалозата се постави на място с относителна влажност над 90% за повече от един месец, тя трудно ще абсорбира влагата. Поради ниската хигроскопичност на трехалозата, нейното приложение в този вид храни може да намали нейната хигроскопичност и ефективно да удължи срока на годност на продукта.

3. Висока температура на встъкляване

Трехалозата има по-висока температура на встъкляване в сравнение с други дизахариди, достигайки до 115 ℃. Следователно добавянето на трехалоза към други храни може ефективно да повиши нейната температура на встъкляване, което улеснява образуването на стъкловидно състояние. Тази характеристика, съчетана с технологичната стабилност и ниската абсорбция на влага на трехалозата, я прави защитен агент с високо съдържание на протеини и идеален агент за запазване на вкуса при сушене чрез пулверизиране.

4. Неспецифични защитни ефекти върху биомолекулите и живите организми

Трехалозата е типичен стресов метаболит, образуван от организмите в отговор на външни промени в околната среда, който предпазва тялото от сурови външни среди. Междувременно трехалозата може да се използва и за защита на ДНК молекулите в организмите от увреждане, предизвикано от радиация; Екзогенната трехалоза също има неспецифични защитни ефекти върху организмите. Обикновено се смята, че неговият защитен механизъм е силното свързване на водните молекули от частите на тялото, съдържащи трехалоза, които заедно с мембранните липиди притежават свързана вода или самата трехалоза действа като заместител на свързаната с мембраната вода, като по този начин предотвратява денатурацията на биологичните мембрани и мембранните протеини.