Клиничното позициониране на цитиколин наистина претърпява важна трансформация, като постепенно се развива от традиционно ?адювантно лекарство“ до ?основен невропротективен агент“. Тази трансформация не е безпочвена, а се основава на непрекъснатото натрупване на доказателства в медицината, базирана на доказателства, задълбочено разбиране на неговия многоцелеви механизъм на действие и критично разпознаване на ?времевия прозорец“ при лечението на остро нервно увреждане. Следните са ключовите основи и анализи, които подкрепят тази трансформация:

?

1. Основна движеща сила: Силни доказателства от механизма до клиничната практика

Преразглеждане на механизма на действие (отвъд ?помощ“):

?

Възстановително ядро ??на мембранните фосфолипиди: Цитофосфатидилхолинът е директен прекурсор за синтеза на фосфолипиди на клетъчната мембрана, като например фосфатидилхолин. Разграждането на мембранните фосфолипиди е ранно критично събитие на увреждане след невронална исхемия/хипоксия. Фосфатидилхолинът може директно да допълни ендогенните материали за синтез на фосфолипиди, да насърчи възстановяването и стабилността на увредената мембрана на нервните клетки, което е фундаменталната основа на невропротекцията.

Многоцелеви невропротективни ефекти:

Намаляване на екситотоксичността: инхибиране на прекомерното освобождаване и токсичност на глутамат.

Антиоксидантен стрес: повишава нивата на глутатион и изчиства свободните радикали.

Подобряване на митохондриалната функция: поддържане на енергийния метаболизъм и намаляване на клетъчната апоптоза.

Насърчаване на синтеза на невротрансмитери: повишаване на нивата на ацетилхолин, допамин и др., подобряване на нервната проводимост.

Намаляване на невровъзпалението: инхибиране на освобождаването на провъзпалителни цитокини.

Механизмът определя, че това трябва да бъде основната роля на ?ранна интервенция и активна защита“, а не просто спомагателно средство за облекчаване на симптомите.

Натрупване на висококачествени доказателства, основани на доказателства (преодоляване на впечатлението за ?спомагателни“):

Остър исхемичен инсулт (ОИС):

Проучване ICTUS (2012): Въпреки че първичният краен показател е отрицателен, предварително определените подгрупи (умерен до тежък инсулт, ранно лечение) показват значителни ползи, което предполага, че времето за лечение и подборът на популацията са от решаващо значение.

Проучване ECCO 2 (2023): голямо рандомизирано контролирано проучване, проведено в китайска популация (включени 3947 пациенти с АИС). Резултатите показват, че на базата на интравенозна тромболиза и/или ендоваскуларно лечение, ранното (в рамките на 24 часа след началото) интравенозно приложение на фосфатидилхолин в продължение на 14 дни значително увеличава дела на 90-дневната функционална независимост (mRS 0-1) (43,5% срещу 40,0%), а безопасността е добра. Потвърждава се синергичният му ефект на базата на стандартна реперфузионна терапия.

Множество мета-анализи: подкрепят ефективността му за подобряване на неврологичните резултати и ежедневните способности, особено при започване на лечение в ранните стадии на заболяването (

Травматично мозъчно увреждане (TBI):

Проучване COBRIT: Резултатите са противоречиви, но последващият анализ показва, че специфични подгрупи (умерена до тежка черепно-мозъчна травма) се повлияват добре.

Изследвания и мета-анализ от реалния свят: Многобройни проучвания показват, че може да подобри неврологичните резултати и възстановяването на съзнанието при пациенти с черепно-мозъчна травма.

Невродегенеративни заболявания (в процес на проучване):

Съдово когнитивно увреждане (ВКН)/съдова деменция (ВД): Проучванията показват, че може да подобри когнитивните функции (внимание, изпълнение, памет).

Болест на Алцхаймер (БА)/Болест на Паркинсон (БП): Като потенциални агенти, модифициращи заболяването, някои малки проучвания показват когнитивни и поведенчески подобрения.

Изследвания в други области като глаукома и увреждане на гръбначния мозък също показват невропротективен потенциал.

2. Ключовият момент на трансформация на позиционирането: от ?спомагателно“ към ?основно“

Ускоряване на времето за лечение (основната интервенция на ?златния времеви прозорец“):

?

Ключът към невропротекцията се крие в ?ранния“ етап. След мозъчно увреждане (като инсулт, черепно-мозъчна травма), каскадна реакция на увреждането се инициира няколко минути до няколко часа по-късно.

Механизмът на действие на фосфатидилхолина определя, че той трябва да се използва в най-ранните етапи на каскадната реакция на увреждането (например в рамките на 24 часа след началото на инсулта, колкото по-рано, толкова по-добре), за да се блокира пътят на увреждането и да се защитят застрашените нервни тъкани във възможно най-голяма степен. Това е напълно различно от традиционното позициониране на ?рехабилитационно адювантно лекарство“.

Успехът на изследванията на ECCO 2 се основава на разработването на протоколи за ранно интравенозно приложение.

Основната позиция на лечебната стратегия (в комбинация с реперфузионна терапия):

?

Иновация в метода на лечение на остър исхемичен инсулт: Стандартното лечение е съдова реканализация (тромболиза, тромбектомия), но значителна част от пациентите все още имат лоша прогноза след реканализация (реперфузионно увреждане, липса на феномен на рефлукс и др.).

Невропротективният механизъм на фосфатидилхолина (стабилизиране на клетъчната мембрана, антиоксидант, антиапоптотичен) може да допълва и синергизира с реперфузионната терапия, намалявайки реперфузионното увреждане и защитавайки мозъчната тъкан след реперфузия.

Изследванията на ECCO 2 потвърдиха неговата стойност като основен невропротективен компонент в стратегията ?съдова реканализация+“, а не просто като допълнително допълнение.

Оптимизиране на пътищата на приложение (преследване на бионаличност):

?

Пероралният фосфатидилхолин има ниска бионаличност (

Интравенозното инжектиране може да осигури висока бионаличност, бързо да постигне ефективна концентрация на лекарството в кръвта и да отговори на нуждите от бърза невропротекция в острата фаза.

Преминаването към ?ядрово“ позициониране неизбежно ще бъде съпроводено с препоръка за интравенозни лекарствени форми за употреба в острата фаза.

3. Актуализиране на насоките/консенсуса (отразяващо промяна в позиционирането)

Китай:

?Насоките за превенция и лечение на инсулт в Китай“ и други документи са доказали неговия невропротективен ефект.

Въз основа на революционните резултати от изследването на ECCO 2 се очаква, че нивото на препоръките и позиционирането на фосфатидилхолина (особено интравенозните формулировки, използвани в острата фаза) в китайските насоки ще бъдат значително подобрени в бъдеще.

Международни:

Насоките на AHA/ASA в Съединените щати все още не препоръчват изрично, но са отворени за изследвания върху невропротективни средства.

Някои европейски държави имат по-положителна оценка за фосфатидилхолина (като Испания, Португалия).

4. Значението на трансформацията на клиничното позициониране

Актуализирана концепция за лечение: Невропротекцията е също толкова важен стълб в лечението на остро мозъчно увреждане, колкото и съдовата реканализация.

Оптимизиране на плана за лечение: Насърчаване на основната комбинирана терапия с фосфатидилхолин (интравенозно) като стандартно лечение (като тромболиза/тромбектомия) в хиперострата/остра фаза на инсулт/ЧМТ и други заболявания.

Подобряване на прогнозата за пациентите: Чрез ранна и ефективна невропротекция се очаква допълнително да се подобри процентът на преживяемост и нивото на функционално възстановяване на пациенти с остро мозъчно увреждане и да се намали инвалидността.

Насърчаване на насоките за научноизследователска и развойна дейност: Насърчаване на повече висококачествени клинични проучвания и проучване на нови режими на доставяне на лекарства за остра невропротекция.

Обобщение и перспективи

Трансформацията на фосфатидилхолина от ?адювантно лекарство“ в ?основен невропротективен агент“ е резултат от задълбочаване на фундаменталните изследвания, пробиви в клиничните доказателства (особено изследванията на ECCO 2) и актуализирани концепции за лечение. Същността му се крие в:

?

Ранна интервенция: Наблегнете на медикаментозното лечение по време на златния времеви прозорец (остра фаза/субакутен ранен стадий), когато се инициира каскадната реакция на нервно увреждане.

Приоритет при интравенозно приложение: В острата фаза, когато се изисква бързо действие, интравенозното приложение е ключовият път за осъществяване на основните защитни ефекти.

Подобряване на ефективността на ставите: Като незаменим основен компонент на невропротекцията, базиран на съдова реканализационна терапия (инсулт) или комплексно лечение (TBI), това не е допълнителен бонус.

Тази трансформация бележи подновено признание и повишаване на стойността на фосфатидилхолина при лечението на неврологични заболявания, особено в схемата на лечение на остър исхемичен инсулт. Като важна част от стратегията ?стандартна реперфузионна терапия + основна невропротекция“, той получава все по-солидна подкрепа, основана на доказателства, и клинично признание. В бъдеще, с развитието на по-висококачествени изследвания и актуализации на насоките, основната му позиция ще бъде допълнително консолидирана.